1 вдигам се (разг.) - отивам си - изчезвам (разг.) - махам се - разкарвам се (разг.) - тръгвам си - заминавам си - вървя си - ходя си - омитам се (разг.) - измитам се (разг.) - пръждосвам се (разг.) - изпарявам се (разг.)
ОМЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; омета̀ се, -èш се,
мин. св. омèтох се, св., непрех. Разг. Грубо. Отивам си, напускам, махам се; измитам се. Видях, че сестра ми е просто една тъпа крава, госпожата откачи окончателно и чичо Продан Кючуков Киранов се омете. Д. Цончев, ЛМ, 68. Десетина немски войника влязоха през вратичката.. Дядо Архин си рече наум, дано се ометат, взела ги чумата. Сл. Македонски, ЕЗС, 73. — Хайде, хайде, омитай се.., вземай си пътя! В. Жеков, ТП, 49. — Кажи му на оня — посрещна го от вратата тя — да не е посмял прага ми да пристъпи! Да се омита! В. Милев, РК, 73.Виж повече